Когато сънят ми
прокара пръсти
по Луната-
капризна лира
и завалят мечтите му-
топли капки светлина,
не затваряй прозорците си,
не казвай-остави ме на мира!
Скита в нощите ти
бездомна моята душа-
босо дете,
нацупило карминени устни,
за да не признае
колко много го е страх.
Не я оставяй в тъмното.
Трябва да я пуснеш.
Ще се стопли и ще си иде,
оставила на възглавницата ти
шепичка звезден прах.
06 Декември 08, 15:43
Коментари (0)
Общо:
137646
Вчера:
142
Нежност На Неверница - Глътка Поезия И Залче Любов
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.