Ако душата ми напусне този свят
и някой ден се върне в друго тяло,
дали ще помни моя глас?!... Шептят
старинни притчи сенки. В роба бяла
пристъпва залез с огнени гърди.
Сърцето му разпалва светлината,
която дълго, дълго ще гори,
докато мрак открадне ключа от вратата.
Затвореното вътре... може би...
все още диша, още прави рани,
когато го докоснеш. Не търси
забравен спомен до разстроено пиано.
Жестоки ноти си проправят път към нас
и пак се питам - страда ли душата?!
Когато звънне сетният и час,
заръчай меса в храма на тъгата.
20 Октомври 08, 10:19
Коментари (0)
Общо:
137646
Вчера:
142
Нежност На Неверница - Глътка Поезия И Залче Любов
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.