В душата
на черна лилия
Новолунието се ражда.
Орисаното ще се сбъдне,
пропеят ли първи петли.
Топи се нощта.
Жажда...
Жажда...
Жажда.
Адски огън
в очите на мрака
гори.
Бяла роба
и боси стъпки.
Отворените ми длани
неуловимото ще уловят.
Протяжен стон
на дълги,
дълги
нервни тръпки...
Само в този миг,
само сега,
когато
грозните предчувствия
още спят
пожелай си магия,
пожелай си мълчешком
да пристъпя.
Да бъда нежна,
с непохватността
на първата
сътворена жена.
В езерата на очите ти
тайните си да изкъпя-
до последната,
до голото острие на греха,
с което ще прережем
грапавата минута...
Хляб и сол
на една бедняшка софра.
Простотата е ключа
за вратата на Рая,
зад която чака
онази
пречистваща всичко
светлина. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 10:23
