Заваля... Небето се затвори.
Кога пропуснах, че се връща есента?
До вчера слънце по кръвта ми, светли хора,
а днес внезапна, блудкава тъга.
Пак дланите ми пълни с дъжд и спомен
са хладни и настръхва моя ден.
Търкулнато зърно от грозд осланен,
се пуква долу. Глъхне нещо в мен.
Забравих ли? Сгреших ли? Занемя
щурчето, дето пееше ми нощем.
и стеле се по утрини мъгла,
която исках да не идва още.
Къде е онзи огън тъй горещ
със който сгряваше ме чувство и усмивка?
Защо не вярвам, че ти можеш да я спреш
лавината от страх? Мечта-завивка,
изритана във пристъп на кошмар,
когато стенат будните ми нощи
и търся нещо... ласка, не шамар,
за да се взема в две ръце. Не тръгвай още!
От едри макове букет ми набери,
карминени целувки, с дъх на лято.
Две нежни думи, с тях ги загърни.
А после нека пак проплачат небесата. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 10:25
