Когато ангелите ти се разплачат,
значи нещо си се издънил, нали?
Покорството е непосилна задача
за течността, която по вените ми кипи.
Най-нежното ражда гротеска.
Пеперуди-гъсеници. В огледалото-празнота.
По стените на любовта - saecco, fresco...
картини, рисувани в умопомрачение от страха.
Страх от загуба, страх от копнежа,
страх, че затворен си в лампата на Аладин.
Валят желания, толкова диво нежни...
Въртим се. Можем ли по пълнолуДие да спим?
Подхвърлям монета. Кое ли тук беше
ези-то, тура-та? Все забравям. Час пик.
Навярно изборът ми... пак ще е грешен.
Rammstein в уредбата. В душата - вик.
Шоколад и кафе.Тази мръсна обвивка
на чувства без годност пада. Смачкан фасон.
Заслужавам навярно свойта почивка.
Крие вятърът своя блудстващ нагон
зад изтъркани фрази-карамел и канела,
черни рози и музика, почерняла от страст.
надпис без смисъл по надгробната стела,
там пише че времето уж нямало власт
над наште души, над доброто и злото.
Дали съм сляпа, та не виждам добро?
Последна вноска. Ликвидационна квота.
Май ще си тръгвам... Нещо питаш? Какво ?
.....
Фреска (от италиански - il fresco - "на свежо") е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) - оттам и името на тази живописна техника (за разлика от "секо" - saecco - рисуване върху суха основа) |