Бил ли си ми някога щурче
или тъй нарекох нежността си,
в нощите, когато да не спре
моето сърце, топих с дъха си
ледени висулки от копнеж -
плачещи клавиши на пиано,
мръзнещи в горещо лято, скреж,
сладка тръпка, в гръд неизживяна?
Бил ли си в душата на дете,
ангелско перо на мойто чело,
трескаво безсъние? Краде
болка мойто щастие несмело.
Шепна заклинание от страх,
че ще се изгубя в тъмнината,
че горчи в далечината прах,
а жарава тлее във сърцата.
Цвят на татул - моята душа,
нежно бяла, а отрова крие.
В малки дози - лек за самота,
но в големи може да убие.
Искам да откъснеш, задържиш
този цвят дълбоко в свойто Вчера,
като рана, като страст, фетиш.
Щом се връщам, в теб да я намеря. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 10:32
