И в смъртния си час
ще ме мечтаеш,
когато аз отдавна
ще съм тлен.
Отвъд преминал,
знам, ще ме познаеш
сред сенките
на тиха леност в плен.
Сега прости
капризната ми същност,
която къса
тънки струнки в теб
и пее като птиче
в локва-
мръсно,
но весело,
кълвящо трошки хлЕб.
Последната секунда
най е скъпа,
когато чакаш
да разцъфне нежността,
сълзите да избърше,
като с кърпа
и да те сложи
да си легнеш,
у дома,
когато искам
да съм толкова голяма,
че да покрия
хищно дебнещия мрак,
да сложа край
на всяка малка драма
и да садя цветя
отново,
пак
и пак.
И в сетния си час
ще ме мечтаеш,
но нека да не мислим
за това,
че някой ден
ще се стопим в безкрая.
Все още живи сме
и истински...
Сега. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 01:35
