С печата на печал
недей затваря
душата ми,
като писмо
от древността,
забравено
на масичката стара
във дом, из който
броди пустота.
Прозрачни са ръцете ми,
минава
онази бледа
лунна светлина,
за да потъне във пръстта...
Не обещава
и всъщност, носи
само
самота.
Аз искам не мълчание ...-
усмивка.
Докосване и радост.
Светлина.
Счупи печата...
Търси си завивка
една разтворена,
прочетена душа.
06 Декември 08, 14:39
Коментари (0)
Общо:
137646
Вчера:
142
Нежност На Неверница - Глътка Поезия И Залче Любов
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.