Ще си играем на
мълчания.
По устните ни -
каменни морени,
ще пишат ветровете
заклинания,
докато сетен дъх
Нощта ни вземе.
По утрините -
сенки от дантели,
росата в паяжини тънки,
ще се втвърдява
в бисерни чинели
и ще ридае,
като горест
звънка.
Сега минавам
по минутите,
които - стъпала
измамни,
подхлъзват ме
и ми се смеят,
надявайки се
пак да падна.
И някак тежки са
крилата
на гордата ми
орисия,
но ако гола,
непризната
на връх застана,
ще ме скрият.
Ще си играем на
мълчания.
Един живот
в монети дребни
заложен.
Противостояния.
Дали все още сме ...
потребни ? |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 15:11
