Не, не съм земя.
Не и твоята обетована.
Сутрин детелината
се къпе в роса.
Всяка стъпка по мокрото е
рискована.
Ще се подхлъзнеш и
дълго ще падаш към мен,
в измамните ми прегръдки
боли и е студено,
някога, имах спомен,
че бях огън, не тлен,
но дъждове проливни
валят от сто години
в мене
и подгизнали сънища
бродят по пълна луна,
по ръба на перваза,
без да се събуждат,
влизат в твоите,
като в къща на дъжда,
да ти поплачат
на рамото
май имат нужда.
Прегръдки на зима,
боиш ли се, кажи ?!
Вярваш ли в приказки,
имаш ли си грахово зърно.
Дали съм принцеса...
Не съм сигурна...
Може би...
Но само аз, вярвай ми,
мога в нежност да те
превърна. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 15:12
