В чистите извори
падат кални слънца
Никога не е достатъчно
Трансформацията
е неизбежна
Превръщаме се бавно
в деца на сатана,
хвърлил семето си
в мокра почва
Небрежно
Нощем цъфтят
анемични цветя,
пълзят лиани
и душат тъмнината,
за да вампиряса
и прокълне деня,
да броди немил
и да разкъсва
светлината
Голото му тяло,
като музика
от композитор луд
гърчи се и стене,
извисява се в октави,
търсещи небе,
вкочанено от студ
Има истини,
които рани в
душата правят.
06 Декември 08, 15:13
Коментари (0)
Общо:
137646
Вчера:
142
Нежност На Неверница - Глътка Поезия И Залче Любов
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.