И ако на букви
се разкъсва тишината
а вятърът разнася ги по здрач,
ще ме изправиш ли
отново до стената,
отново мой, неумолим палач?
Дали ще бъда призрачна магия,
обвиваща сърце във целофан,
дали в очите ми ще се откриеш,
преди да стреляш, от гнева пиян?
Донасят глашатаи лоши вести,
повтарят се истории, пълзи
по кожата ми време...Неуместно
в косите ми посипват се звезди.
На кълбовидна мълния приличам,
дали в сърцето ти ще се взривя без жал,
когато ми прошепнеш-теб обичам...
в момент на истина, ужасно закъснял?! |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 15:28
