Горчиви мъгли
в чаши от опушен кристал,
димящи сълзи-
пепелища
в страната Не ми е жал.
Ще ме вземеш ли днес
на стоп,
коннико, метнал на рамо
утринта?
Запалих пътя назад,
страхувах се, че там
никога няма да умра
и всеки изгрев
ще ме превръща
във все по-тъжно стъкло-
огледало невиждащо нищо,
строшено от камъка-въпрос Защо...
Не искам бели улулици
от душата ми с писък да летят,
разкъсали пулсиращите жици
на кръвта ми,
губеща бързо своя цвят,
не искам оглупяващо щастие,
купено в разпродажба
за дребни пари
и да забравя, че след любов
някак си ... най-много боли.
Нямам много багаж,
най-важното нося във себе си.
Знаеш ли, чака ни вечерта
с чаша кафе
и няколко нерешени ребуси. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 15:35
