"Хората ще се съгласят на всичко,
стига да им го прошепнеш."-
прочетено някъде"
Шепни ми...
Искам да повярвам...
От сто години вече съм Тома
Неверникът
и топля смок във пазва,
наричан просто -
стъклена душа.
Трошиха се
хиляда екземпляри,
заменях ги и
съскаха без глас,
променяха се,
мълния удари,
от дънер овъглен
си пали фас
най-грозното във мене,
непризнато,
заключено,
за да не се изплашиш
Ти,
да ми избягаш
с тръпка непозната
и ослепели
моите очи
по пътища към
чужди ешафоди
самоубийствено
през сълзи да пълзят,
да търсят Правдата,
да ровят в пръст и
блато,
в което тъжни лилии
цъфтят.
Шепни ми дълго ...
с крясъка на птица,
с мимикрия
на плах хамелеон,
с отворената чашка
на кокиче,
разкъсало снега
без срам, пардон.
Повярвам ли,
ще стопля онзи ледник,
във който се превръщаш
в миг на страх,
симфония от звуци
ще притича
по тъничката граница
от прах,
разделяща на "беше" и
"ще бъде"
желаното...
С ръка я забърши.
С целувка само
прошепни - ОБИЧАМ...
Нали едно сме с тебе -
АЗ и ТИ. |