Затворено
в една перла на брега,
като нейно сърце с аритмия
стене Времето.
Надбягвах се дълго
с една уморена тишина
и сега пищят
гларусите
на недосътвореното,
което търкалям в мен
и се срутява всеки път,
като онази Сизифова топка,
обречена все да пада
като здрач есенно-отегчен...
Направих на бъдното си
първата, тържествена копка.
Няма ветровете да танцуват
с капризната мъгла.
Тази вечер
всичките и танци са заети.
Капчици пот-
зелена хладна роса
пишат заклинания,
белязват и лицето.
Допрени до твоите
нещо си мислят моите колена.
Дали че нощта
на синя роза прилича?!
Пъхвам в твоята
подкупващата ми ръка.
Неустоимо е, знаех си...,
а също и,... че те обичам. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 15:49
