Бездомница съм по душа.
Задържал ли си в шепи
пеперуда?!
А помниш ли как
нежните крилца
висяха
на парцали?!
Мъртво чудо...
Небрежността
убива
моя дъх
и красотата ми
превръща се в
гротеска.
Не съм покорна,
нито тишина,
на Микеланджело
в картина
аз съм фреска,
на Вагнер
див, съдбовен звук
и Нибелунгите
в дракара ме изгарят,
а Врубел в демона
ме въплати
напук,
за да тормозя
бедната
Тамара...
Бездомница съм по душа...
Дори понякога съм
мъж,
дете ...
старица.
Не го наричай-
глупава игра.
Аз просто съм
сърце на горда птица,
което в тъмни нощи
ти блести
като оставена свещица
на перваза,
за да се върнеш,
неизгубен
в къщи ти,
през преспите на
болка и омраза. |
Нежност На Неверница 
Камо грядеши? /из моите "сатанински" (: строфи / 16:30
