|
|
Ела, без лик си вече и без име,
Росата тази нощ в/ъв теб ще изсуша,
Безследно ще се изпариш, прости ме,
Решил съм, че ми трябва твоята душа,
Последен порив на живот, безсмислен,
По-стар съм от вековната гора,
Не съм аз този който те измисли,
Но пък за сметка на това ще спра,
Ела и не покорно, а тържествено и диво,
Страхуваш ли се? -„нали все още аз живея?”….
Ела при мен, не стъпвай тихо… предпазливо,
Не се бави, защото аз да чакам не умея …
 
Лице и име ...Думи без значение.
Росата в мен е ледена роса.
В душата ми е твоето спасение,
затуй я искаш и се връщаш.Дай ръка!
Последен порив на живот безсмислен трепва
сред шепите ти... Нека изгори!
Не ме измисли, но ме спираш.Шепот
по нощите ти в сънища крещи.
И твоя повик мами в мене бездна
да се разтвори и погълне моя страх
от светлото, в което ще изчезнем
без да се слеем, станали на прах.
Да чакаш не умееш и ще страдаш,
когато вехнат утринни цветя,
накъсани от пръстите ми... Падат.
И плаче в здрача твоята душа.
|
Нежност На Неверница 
